Не смей ми се!

Стига вече със скучния Вазов

и ужасния Яворов стих,

в тях го няма ни мирисът баров,

ни уискито, с дето препих.

Спрете Омир и таз Илиада,

дето идва в съня ми дори;

бива, бива пък обич голяма -

да се вземат, Верона да спи.

Докога ще ме дразните с Шели,

този клоун ненужен е днес;

със противните писани Веди,

от които не искам ни вест?!

Всичко в мен е единствено чалга,

само тя ми усмихва деня,

а и моята улична банда

от Картофи и други цветя.

Днес са модни ченгета и куки,

кой съм аз да отричам света

и борбата за истински купи

на цената да нямаш душа.

Спрете вече, госпожо учител,

аз не вярвам във Вашия глас,

тъй съм учен от своя родител,

който също ви псува у нас!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf