СТЪПКИТЕ БОЖИ....

* * *

Една нощ, сънувах... сън!

Разхождах се с Бог по брега на морето,

уж крачехме заедно, двамата вън,

а го усещах дълбоко в сърцето...

А някъде горе, из вселенската шир,

по екрана на небесния свод,

се редяха картини от синкав ефир,

сцени... от моя живот!...

Два чифта стъпки на всяка от тях

оставяхме двамата, ходом,

уж сам... а всъщност не бях,

до мене крачеше... Бога!...

Но, когато оставах без приятелско рамо

и се губех в най-черния ден,

виждах стъпки - единствени само,

стъпките Божи, не бяха до мен...

И... попитах Господ тогава:

- Ти беше казал, че ако веднъж те последвам,

не би ме оставил във всеки мой ден,

не би ме забравил, не би пренебрегнал,

отдаден на вяра, човек, като мен?!...

Да! Бе ми казал, че не би ме оставил,

щом вярата в теб, за мен стане... хлеб,

не разбирам... Защо ме забрави,

когато най-силно се нуждая от теб?!...

Бог ми отвърна:

- Мое скъпо дете, не съм те забравил,

щом носиш ме винаги в твоето сърце!

Мислиш за стъпките що си... оставил ?!...

Недей!!!

Защото тогава... те носих в ръце!....

* * *

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf