Може и да се обичаме...

Може и да ме обичаш.
Но защо не ти личи?
Горда съм. Жена. Да тичат
искам мъжките очи.
И ръцете устремени
да крещят да се обърна.
Да затичаш пръв към мене,
да прегърнеш, да ме върнеш...
С гордостта ти съм в лице.
Яростно кръстосват шпаги.
С гордост, его... без сърце,
жена не се печели, драги!

Може и да ме обичаш.
Но тогава, ще личи.
Винаги ще ме настигат
влюбените ти очи.
И ръцете ще почувствам
как обвиват дива талия.
И как жадните ти устни,
бурно в моите се палят...
Но си тръгвам... "изневерна".
Чужди пътища пресичам.
Гордостта ти е безмерна...
Може и да те обичам...

Теб... оставям да гадаеш
твоя ли съм или ничия?
Даже и сега, във края,
може и... да се обичаме...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf