Суинг по тираджийски

На тираджия, който е самотен

Изгнило, дълго тяло на платно -
надупчено подобно френско сирене.
Насечен от завои Road to Hell -
до дупка във утробата на звяра.
Махалото за ритъм в тираджията
дори и механично не помръдва.

Суингът е изтърканата риза,
която всяка вечер той облича.
Но не защото много я обича -
облича я, защото няма друга.
Една и съща плоча да живееш
е бавно, като шепот да умираш.

Рулетка руска носи тираджията,
набръчкана на потното му чело.
Напразно си играе с кръстопътища -
залагащият, знае, че е губещ,
когато няма никой да споделя
и малкото спечелено по пътя му.

Рулетка руска, но без дъх на водка.
Поне за миг блаженство дава водката,
а липсата й вечен махмурлук е.

Машинното чудовище препуска.
Оплезило е потните си фарове.
Броячите са спрели на безсъние.
Опразнени калъфки на цигулки
очите уморени са завили.

Бензиново въздиша тираджията.
Без спомени. Кован за своя трон,
тъй както закован е инвалидът -
с отрязани криле за съществуване.

От трупане на стопаджии сърцето му
е прашно сякаш стара магистрала,
която спазва чужди разписания,
а своето отдавна е изгубила.

Залепват като неми украшения
ръцете му в олтара на кормилото.
И следват робски воя на машината.
Без църква за молитва. И без бъдеще
за дом, където пръстите да галят
косите на деца - преди заспиване.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf