Наминах да те видя...

Здравей любима моя!
Ти още тук сама стоиш...
не смогна като мен например,
живота си поне да подредиш.

Успях, видя ли ме? Без тебе!
Отне ми много тежки нощи.
Сълзите трудно преброявам,
но самотата помня още.

А ти... отне ми толкова години.
Сега изстинала сама лежиш,
не чух да кажеш пак "Прости ми"
Свикнала бе само да мълчиш.

Дори сега... не казваш нищо.
Но ти неможеш, знам това!
Дойдох си късно да те видя.
Свел пред вечният ти дом глава.

Но ти не ставаш. Просто си лежиш.
Помня как обичаше те мама.
Цветята са от нея. Не чакам да се поклониш!
Виното оставям. Да го изпиеш бавно!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Нандо
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-04
прочитания: 166
точки: 40 ( виж далите точки )
коментари: 8 ( виж коментарите )
препоръчано от: 21 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7720
   Автори: 2101
   Произведения: 48604
   Съобщения: 212128
   Лексикони: 2289
   Коментари: 73170
   SMS-и: 806
   Снимки: 4939