из "Последно изкушение" роман

ОБЕЩАНИЕТО

В къщата на Кирил се бяха събрали повече от двайсет човека. Това бяха млади хора, с най-различни интереси, които обаче сега се свеждаха до един - забавление. И двата етажа на къщата бяха максимално заети. Изключение правеха една-две стаи, влизането в които беше изрично забранено.

Никола и неговите приятели, заедно с Кирил и още три млади дами, бяха в една от стаите, където с по чаша в ръка, си разменяха сладки приказки. Никола пиеше вино, тъй като, както обикновено, нямаше желание да пие „сериозно”. И понеже останалите тук бяха тръгнали в тази посока, той реши да ги остави за малко и да се поразходи из другите стаи. Там той срещна други свои познати, с някои от които размени по дума, а с други просто се поздрави.

В един момент, сякаш от никъде, пред него се появи Радина. С къса до коленете пола и тънка копринена риза, тя изглеждаше изумително. Но не толкова на облеклото се дължеше това, колкото на прекрасната й фигура. Никола моментално забеляза нещото, което не беше забелязал досега, но за миг не показа, че беше впечатлен. Той просто я поздрави - учтиво и сдържано - след което подмина. Радина от своя страна очакваше друга реакция от него – надменна усмивка или жест - нещо, което да я подразни и след като това не се случи, тя остана леко учудена. Дотолкова, че се обърна след него и го загледа. И гледа докато той отново не се скри между хората. За момент чак й стана неудобно, че не отвърна на поздрава му. “Голяма работа!” - каза си тя, но не успя да прогони чувството на леко неудобство. Не успя да го прогони и глътката вино, с която тя пресуши до дъно чашата, която носеше със себе си. Тя погледна празната чаша, не я хареса така и отиде да я напълни отново.

Радина също не беше дошла тук сама, но както Никола, предпочиташе да се запознае с нови хора. Точно в този момент обаче никой друг не я вълнуваше толкова колкото него. И колкото повече се опитваше да не мисли за него, толкова повече усещаше, че не може. В един момент й се натрапи една мисъл - че всъщност го харесва! Но тя знаеше това - харесваше го отдавна. Не харесваше арогантното му държание и на тази база положи много усилия да прогони симпатията си, но не успя. Сякаш бе попаднала в блато, в което колкото повече се бореше, толкова повече потъваше.

Новата чаша вино бе изпита с бързината на предишната. Радина си наля още една и с нея отново тръгна да се разхожда по коридора. В една от стаите видя Никола. Тогава спря, облегна се на стената и с леко премрежен поглед го загледа. Виното - каква магия притежаваше само! Тя никога не би го гледала така властно и съблазнително, ако не беше то. Без да сваля очи от него, тя отпи още една глътка, после отпусна чашата и лекичко облиза мокрите си устни. Точно в този момент Никола се обърна към нея, сякаш извикан по име. Тя обаче изобщо не се смути от погледа му и за миг не отмести своя. Нещо повече - лекичко му се усмихна и повдигна чашата, като за “наздраве”. Той малко се учуди на това и дори се огледа, за да види дали не се отнася за друг, след което отиде при нея.

- Добре ли си, Радина? Виждаш ми се малко... особена! - бяха първите му думи.

Всъщност явна бе причината за поведението й, но той нямаше намерение да се възползва от това. Тя се усмихна и още повече присви очи.

- Няма логика, нали, Ники? Не съществува логика. Има само факти!

- Готов съм да се съглася, ако ми обясниш за какво говориш - отвърна Никола, който сякаш потъна в изгарящите го зелени очи. И как бързо се накланяха везните на намерението!

- Понякога бягаш от нещо, бягаш... - продължи Радина, с провлачен и изкушителен глас – и накрая разбираш, че бягаш към това, от което бягаш! Нали? - завърши тя, облягайки глава на стената и с поглед прикован в Никола.

- Искаш да кажеш, че до сега си бягала от мен? - усмихна се накрая и той.

- До сега – тихо поясни тя и отново надигна чашата. И отново устните и станаха мокри и още по-червени. - Пиеш ли вино?

- Да, но остана в стаята.

- Искаш ли от моето?

- Да - съгласи се Никола.

Тогава Радина се отблъсна леко от стената, обгърна Никола с ръце и долепи напоените си с вино и страст устни в неговите. Ръцете на Никола сякаш сами обгърнаха малката женска талия, за да премине през тях усещане, несравнимо с нищо друго. А везните на намерението... нямаше вече везни!

Двамата останаха в целувка близо минута, след което той я поведе към една от забранените стаи, на вратата на която имаше бележка: “Зло куче, влизането на ваша отговорност!” Текстът бе ясно написан, дебело подчертан и направи впечатление дори на опияненото момиче. Радина лекичко се дръпна и показа с пръст надписа.

- Не се тревожи, това е спалнята на Кирил. Той не иска всеки да влиза тук и затова слага този надпис. Всъщност невинаги е този. Понякога стаята е наводнена, боядисана и така нататък.

- Ти много знаеш! - улови Радина, че няма да е първата, влизаща с него в тази стая, но очевидно нямаше нищо против.

Двамата влязоха и затвориха вратата зад себе си. Радина започна да оглежда с интерес уютната стая, залята от нощни цветове и завършваща идейно с огромна нова спалня. Никола не я остави дълго в заниманието й - придърпа я лекичко към себе си и, както беше с гръб към него, целуна нежната й шия. Тя замижа от удоволствие и се облегна на рамото му. После се обърна към него, целуна го веднъж по устните, след което бавно запристъпя назад. След няколко крачки се озова до широкото и ухаещо на чисто легло. Легна на него по гръб и зачака. Никола наблюдава изящната гледка още миг-два и тръгна напред.

Точно в този момент обаче, някъде отвътре в него отново се обади глас. “Къде отиваш?” - бяха думите му, толкова ясни, сякаш да бяха изречени. Никола спря. “Къде отиваш?” - повтори гласът. “Обръщай се и си заминавай!”

Господи, какво беше това?! Никога преди не беше му се случвало подобно нещо, и то в момент като този. Какво беше това - мисълта? Едва ли, защото само до преди секунди той мислеше за съвсем друго нещо?!

“Чуваш ли какво ти казвам, обърни се назад и излез през вратата! Нямаш работа тук!” Никола наистина се обърна към вратата. Погледна я - това беше най-тягостната и отблъскваща врата, която беше виждал през живота си! В този момент той не можеше да си представи да я докосне дори. В този момент цялата му същност копнееше да се докосне до нещо друго. Никола отново погледна към леглото, където Радина изглеждаше по-съблазнителна от всяка друга. По-съблазнителна от себе си дори!

“Трябва да си луд, за да си тръгнеш!”

Никола отново се стъписа за момент, но безпогрешно разпозна гласа на своята мисъл, която при него често се преплиташе с желанието. “Ти й обеща, нали помниш, обеща й!” – припомни му още мисълта му и за обещанието, което той даде.

Всичко това смути Никола и за момент дори го откъсна от Радина. Но в следващия момент тръпнещото в очакване момиче качи единия си крак на леглото и под набралата се до ханша пола се показа кървавочервеният цвят на бельото. Никола не устоя на тази гледка - по-неустоима от хиляди гледки - и решително тръгна напред. Гласовете замлъкнаха.

СЛЕД КАТО СТРАСТТА УГАСНЕ

Никола беше изцяло отдаден на удоволствието с Радина. Нейният ентусиазъм обаче, заедно с опиянението от алкохола, постепенно спадаше. С всяка изминала минута удоволствието намаляваше, а съзнанието й се избистряше. В един момент тя спря - движения, въздишки - всичко спря.

- Чакай малко, спри! - помоли тя Никола. Той не я послуша.

Тогава тя го бутна от себе си и се отскубна от ласките му.

- Спри! - каза категорично тя.

- Какво има? - недоумя той.

Радина не отговори. Седна на края на спалнята и отпусна глава в двете си ръце. Очевидно я болеше или обвиняваше за нещо.

- Радина?... - загрижи се Никола и понечи да я докосне. Тя отказа.

- Моля те, остави ме. И излез. Облечи се и излез.

Никола остана безмълвен и все така недоумяващ.

- Не разбирам - каза той.

- Знам това. Така че просто се облечи и ме остави! И не казвай нищо повече, моля те! - завърши тя, осуетявайки желанието му за разговор.

Никола долови категоричността на думите й. Той постоя още малко, след което стана и започна да се облича. Радина не помръдна. Чак когато той беше готов и се канеше да излиза, тя вдигна към него очи и го загледа. Никола пък вече гледаше към вратата, която преди по-малко от час му се струваше противна, но от която сега нямаше търпение да излезе. Защото, както алкохолното опиянение при Радина, така и възбудата при него, напускайки го, направи ума му по-бистър, а мисълта му по-логична.

Никола тъкмо тръгна към вратата, когато чу следните думи:

- Защо го направи? - думите бяха тихи и пронизващи.

- Как защо? - обърна се той към Радина. - Ами ти защо го направи?

- Защото се напих! - повиши тя тон. - И така, отново: защо го направи?

Той мълча миг-два, след което отговори така:

- Защото исках, Радина! И защото ти ме провокира. Кажи ми сега, че не ме провокира.

- Аз бях пияна, глупако, не направи ли разликата?! - погледна го тя остро и нападателно. Лицето й сега нямаше и капка привлекателност. Както и все още голото й тяло не извикваше никаква възбуда. - Толкова ли беше важно да се възползваш от това?!

- Не е така, не е това...

- А кое е, обещанието ли? Какво, мислиш че не помня? Помня, помня всяка твоя дума! Сега обаче... дали ти помниш моите? - изведнъж гласът й стихна и стана загадъчен и някак... страшен. Последното усещане Никола не можа да си обясни, както не можа да се сети и какви са били нейните думи.

- Не мога да се сетя, Радина - призна той.

- Не мога да се сетя, Радина! - повтори тя с ирония и се усмихна - пак така тайнствено, и пак така страшно. - Колко си жалък!... Тръгнал беше нанякъде!

В този момент на Никола му дотегна това нейно поведение и му се прииска да й отвърне, но лекото чувството за вина го отказа от това. Той се обърна и излезе от стаята. Тогава усети, че в момента му е някак тягостно тук и с бързи крачки излезе от къщата, без да се обади на някой от приятелите си.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf