ПЛАМЪК

ПЛАМЪК

Защо сега ти искаш да ме спреш,
И вече любовта не искаш да дадеш.
Отново мислите ми разпиляваш,
Към мене мрачен поглед ли отправяш.

Знам това за теб не е присъщо,
Те дните болката ми ще излекуват.
Но защо душата ще трябва да мълви,
И сърцето ми оставяш в болка да тъжи.

Дали отново усмивката ти аз ще срещна,
Обгърнат от ласката ти пак гореща.
Ще чакам ден и нощ помни,
Пламъка в душите ни отново да гори.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf