АБСУРДИСТАН

Аз не искам живот във вселена,
свита сякаш до нищо и мрак.
От гърмежи и страх напоена.
От изгарящ във тъмното влак.

Не мечтая живот от абсурди -
черна дупка за светли искри.
Свестни, гдето ги считат за луди.
Луди - пълни със власт и пари.

Не чета некролозите бели,
като птици от адова паст.
Катастрофи с десетки умрели.
Всеки ден - във фаталния час.

И статистики даже презирам -
за инфаркти, инсулти и рак.
Смърт ли казват? Та кой не умира,
щом живота превръщат във враг?

Щом си имаме Лим и Индиго.
Щом си имаме Бяла дори...
Где е Вазов, за новото иго
нова повест сега да твори?

За убитите святи надежди.
За злините, в които ще мрем...
Спри сърце! В този мрак не поглеждай!
Там Станишев царува с Етем...

(От "Бакърена паничка")

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Vedrin
раздел: Лирика -> Гражданска
публикувана на: 2008-07-04
прочитания: 155
точки: 44 ( виж далите точки )
коментари: 7 ( виж коментарите )
препоръчано от: 21 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7554
   Автори: 2042
   Произведения: 45987
   Съобщения: 204214
   Лексикони: 2049
   Коментари: 68655
   SMS-и: 800
   Снимки: 4702