Завеса

Как ли не съм се опитвал

да яхна нощните бездни,

с никой не съм се допитвал

има ли съд и възмездие,

защото надничам безсрамно

в окото далечно на Бога,

дали по пътека измамна

ще кретам, вървя в изнемога.

Ключът е ръждясал във храма,

забравен, захвърлен в олтара,

пунктирни черти в Пентаграма

кодират наследството старо,

сега главата си блъскам

над ребуси, символни знаци,

какъв ли секрет неизлъскан

е жертва на чужди мераци.

И в тайните, често опасни,

безжалостни зъби се впиват,

съдбата остава неясна,

рани кръвта не попиват,

окото далечно на Бога

затворено често остава,

стихиен, безжалостен огън

гори, руши, разпилява.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf