Започнат цикъл "Картините, когато слушам музика и породени разни мисли, т.е. размисли"

Представа в цветове от звуци по виолончело

(Утрото)

Червено удрят електронни звуци
по плажната ивица във зелено.
До синьото море от студ
по струните на контрабас
прелива мекота на чело,
и избелява, докато звучи,
задъхва се,
щом наближава нощ.
Постила шал във лилаво
и после изведнъж избухва 
в алено,
за утро.
През сенките прилазва тъмно,
гори със слънчево.
Два бели силуета на делфини скачат, 
а неговата същност бяло плаче,
за да забърза времето
и да извика ден и нощ,
но едновременно.
Прокапва лунното небе
през дневното море.
Вълните мокро се облизват
и галят сиво-дрипави скали,
и закъсняват да се върнат,
а после някоя ревнива друга
със тях танцува
по котешките стъпки,
започнали движение с гърба,
все повече повтарящи се.
Последните вълни пързалят тяло 

в пясъка, 
широко,
а вятърът по тях се връща 
за дълбоко...
краде по малко ласка в пръски,
и с шепи от дъга изсипва 
върху мойта кожа,
наситено притисната 
от слънчев лъч
и загоряла в жаждата 

за звук…

Пианото разказва своите мечти... донякъде

(По обед)

Мечтите на пианото

вървят по калдъръм

на стара, извървяна 

от латерни улица

а между редовете,

песъчинките 

повтарят звуците.

Очите разпознават

празните стени,

в дворовете ъглите

и гълъбите, 

кацнали върху перваза...

Каручка крета.

По нея конят се забързва

да куца с болката

на старата природа.

Пиано някъде разказва 

минала любов.

По мислите на кочияша 

си повтаря новата.

Така ще стигне бързо ъгъла,

за да завие пак надясно,

за входната врата...

на своята любима,

кръчмата...

Пианото разказва

миналите си мечти...

Панаир на въртележките или още за усмивките

(Усещане за вечер)

През лунната пътека в залива,

а после по брега

край спящият до плажа панаир...

вървя, докосвам въртележките

и те пробягват в сенките,

запазили усмивка на дете

и моята когато бях това,

което е преди да съм забравяла...

Прелива в своя бяг забавна глъчка

и някак глухо се отдалечава.

Къде си детски свят,

къде сте дни от минало на вечери,

на весели недели?!

От гривите на кончетата пада прах,

искрящи капки бисери...

не, светещи по радостта сълзи

в усмивките на умиление  

стопени, стоплени, стаени...

Из залива кръстосва вятър,

полюшва лунната пътека в такт

с една соната

и търси по брега едни очи...

А те вървят край шатрите,

ослушват се 

да чуят дишането на усмивките...

А може би и тяхната ще се покаже... 

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf