Ледена страст

Пространството на стаята ми оживява,
когато в нея вечер гост си ти,
прозорците куплетите припяват,
които пея ти, залисана в мечти.

А ъгълчетата на мойта маса бяла
повтарят нежно твоите слова,
покривката - и тя е оживяла -
разказва как самичка съм била…

Вратата гордо кани те в покои,
в които само в сънищата бил си ти,
във сънища,в които аз с порои
изплаквах зарад теб милион сълзи.

Когато лягаш ти във моите постели,
аз сядам на креслото срещу теб
и взимам от бюрото листи бели,
в които ще те впиша ред след ред…

Ще пиша аз, но тези листи бели
ще ти напомнят мойта бяла страст,
която ти веднъж подпали в мене
и оттогава подчини на свойта власт.

Но, моля т е- недей да я стопяваш,
тъй ледена е много чиста тя,
ти ледчета в сърцето ми оставяш,
когато мислиш,че сама ще я стопя.

С годините тя става все по-ледена,
но все пак като огъня гори,
недей да я сравняваш с питка медена -
тя сладка е, но вкусиш ли я - ще те изгори!

Страстта ми истинска и бяла е,
защото чиста е като дете,
тя както бурята отвяла е
наивността от моето сърце!

Когато ти изправиш се и питаш ме
защо е леден погледът ми днес,
аз мълком ще ти отговоря с мигане
на ледените си клепачи върху ледени очи…

Да, ти си с мен,но аз съм пак сама,
сърцето ледено остава тази нощ,
предметите от стаята те канят и сега,
но не и аз, обгърнатата в бял разкош…

Защо си ми, о, страст тъй ледена,
защо ми трябваш, пламъче вълшебно,
та аз царица съм, макар с глава приведена
под ударите на сърце неверно!

И все пак тази нощ остана
във мойта стая, пълна с лунна светлина,
остана ти, макар и без покана
от бялата царица, обвита в мантия от тъмнина...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf