Коя ли е тя

Родена от вятъра, живяла във мрак,

насред ураганите върлувам и аз!

Вилнея със бурите и връщам се пак -

в леглото от лед, постеля от мраз!

Калена във болката, непознала страха...

Със рокля от скръб преминавам сега

през кални пътеки - потъпквам прахта,

минавам безшумно и сея тъга!

Коя ли съм аз се питаш в нощта.

Защо ли съм тук? Защо съм дошла?

Дали ще почукам на твойта врата?

Повярвай - не искаш да бъде така...

Казват Смъртта е моя сестра,

но по-лоша от двете аз съм била!

Докосна ли някой със мойта ръка -

сърцето пробождам със скрита срела!

И отново се питаш коя ли е тя?

Толко студена, бездиханна и зла?

Какво да ти кажа? Не ме ли видя?

Моето име е Самота!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf