Магията на любовта
Любовта е чувство, което ни връхлита най - неочаквано без да го поканим. Тя е това, което ни кара да се променяме до неузнаваемост, кара ни да се усмихваме, плачем, съществуваме, да се радваме на малките неща в живота, да се реем в небесата като волна птица и да усещаме вятъра в косите си. Нима това не е една прекрасна магия,заради която сме готови на всичко? Благодарение на това вълшебство няма нещо, което да е невъзможно да се направи, нещо което не може да се усети или почувства. Любовта дава дъх за нов живот, кара те да летиш във въздуха и да забравиш всичките си грижи. Когато си влюбен проблеми не съществуват - освен как е този до теб. Тя ти затваря очите за околния свят и в същото време те кара да видиш всичко. Да усетиш малките неща в живота. Прави така, че когато чуеш диханието на човека, когото обичаш, да чуеш нежна песен, караща всичко около теб да се съживи. Вчера си се чувствал силен, а днес се чувстваш слаб - това е защото си влюбен, защото вече не става дума само за теб, а за вас. А в същото време имаш усещането, че само с един поглед можеш да накараш света да ти се усмихне. Това е любовта - да си едновременно и на двата полюса. Когато погледнеш този до теб и видиш в неговите очи целия свят - това не е ли магия? Когато си влюбен се отваря една врата, и когато минеш през нея - нямаш време да погледнеш назад, защото усещаш, че всеки миг, с този когото обичаш е ценен, защото се сливате в едно цяло и превръщате настоящето в общо минало. И когато дойде мигът да издишащ последния си дъх, тогава виждаш цялото си съществуване и разбираш, че си живял живота си пълноценно, защото си отдал любовта си, защото си дал частица от себе си на другиго и си го накарал да се чувства добре. Тази малка магия превръща всеки един обикновен момент в миг на щастие, което може да огрее всички около теб, така както слънцето дарява с енергия всичко, можещо да диша. Любовта е когато усетиш целия свят в теб. Тя те облива като вълните на морето и понякога се нагълтваш със солената й вода, но това не ти пречи да й се радваш - да обичаш - защото животът е любов, а любовта е живот. Това е магия, запленяваща те до такава степен, че се губиш в нейната сладост и искаш никога да не спираш да опитваш от нея. Вървиш по пътеката на живота и тя те кара да усещаш всичко от хубавата му страна, да виждаш черното - бяло, да се наслаждаваш на песента на птицата в ранното утро, да се заглеждаш в изгрева и да почувстваш силата, която движи всичко около теб. Преобразява вътрешното и външното ти аз. Ако застанеш на една скала, усетиш как вятърът те гали и вълните на морето те пръскат с цялата си сила и ти чуваш тяхното движение и усетиш техния дъх на живот - тогава се чувстваш омагьосан. Нима когато си влюбен не изпитваш това? Когато си влюбен си през цялото време на една скала, защото любовта те кара да си нависоко и в същото време крие същата опасност. Тя предизвиква сърцето ти да бие и този ритъм напомня шума на морето. Любовта те кара да живееш с неговия ритъм. А вятърът, когато го усетиш чувстваш свобода, а когато си влюбен също имаш усещането на свободата. Взето всичко това заедно води до едно заключение - любовта е магия!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: mechtatelka
раздел: Проза -> Есета
публикувана на: 2008-07-05
прочитания: 207
точки: 16 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )
|