В стъклена кутия (Аз някой ден...)

Аз някой ден ще стана на жена.

(И само може би, при тебе ще се върна)

Ще имам дълга, истинска коса.

И няколко неистински залъгвания.

Ръцете ми ще знаят да прегръщат.

И устните ще могат да крещят.

И може би, когато се обръщам,

прозрял, че в него аз съм нова

(и сто порядки наизуст не знам).

Ще бъда силна, смела много.

И няма да попадна там,

където днес съм (в стъклена кутия).

Ще ме обичат (некартонено) мъже.

Ще мога аз сама да си избирам

и щом не искам, казвам „не”

(което да се чува), да шептя.

Ще бъда даже малко фукла...

Аз някой ден ще стана на жена.

(И вече няма да съм кукла.)

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf