За любовта, живота ми и всичко, което се чете между редовете...

Всеки от нас има собствена представа и усещане за любовта.То се превръща в неразделна част от човешката му същност.В известен смисъл,именно това усещане,е което възпитава у нас поведение и начин на реагиране.

Затова стиховете ми са точно такива,каквито единствено аз мога да създам,точно толкова романтични и търсещи,каквато е и тяхната авторка. :)

Познавам любовта на семейството,любовта на приятелите...Тази,която ми се изплъзва е мъжката любов.Защото за мен,любовта не само те кара да се "извисяваш",не само те прави щастлив,не само разтуптява сърцето ти...Любовта е още:отговорност,компромис,често пъти е опрощение...А единици са мъжете,които осъзнават,че е необходимо да се познава и другата,не толкова"лъскава",красива и "удобна"представа за любовта.

Мъжете не горят от желание да си "усложняват" :) живота,носейки отговорност за жената до себе си, или опитвайки се да правят компромиси...За да не бъда обвинена в едностранчивост,съм длъжна да кажа,че има и изключения от правилото!Макар и твърде редки! :)

Животът поставя на изпитание,всичко онова,в което вярваме.Освен това,мисля си,прави по-трудно осъществяването на мечтите ни,само за да се увери, на какво сме способни,за да се докоснем до удовлетворението,което ни обзема,щом видим реализирана някоя наша,макар и мъничка цел!

Досега,а надявам се и занапред,хиляди пъти съм била щастлива от осъществените си "мънички" цели...Щастлива съм от решението на моите родители,да отгледат мен,тяхната дъщеря,ВЪПРЕКИ Церебралната парализа.Преди по-малко от тридесет години са можели да направят и другият избор....На нас,хората,понякога ни е трудно да се примирим с нещо друго,освен съвършенството,такова,каквото го виждаме през собствените си очи...

Затова съм убедена,че ако въобще не е лесно да бъдеш родител по принцип,то още по-сложно и изискващо е да си родител на дете "с увреждания".Не харесвам тази дума,защото,физическото "несъвършенство",така да го нарека,не непременно означава и умствено "увреждане"(извинявам се)!Макар в съзнанието на една голяма част от хората,(слава Богу, не на всички :) ),двете понятия,за съжаление са равностойни...

Не търся и не искам съжалението,на онези,които ще отделят от времето си,за да прочетат тези думи!Честно казано,надявам се,то да не се пробуди у никого!Според мен,да съжаляваш за нещо случило се,което не зависи и не може да се промени напълно от собствената ти воля,е безсмислена и ненужна загуба на време...Вместо това,моето семейство някога предпочете да ме възпита такава,каквато съм!И през годините "вървях",и образно,и буквално казано,макар и трудно,и продължавам да "вървя",под ръка с мама и татко и с няколко верни приятели...!И се чувствам щастлива, и харесвам живота си,такъв,какъвто го изграждаме аз и моите близки...

Заради всичко,което научих и продължавам да уча,заради собственото си възпитание и всички песимистични очаквания,които за радост, не оправдах:)Вярно е,че трудно стоя изправена,но хубавото е, че мозъкът си ми е на мястото! :)

Може би на някои тези редове ще им се сторят твърде емоционални и патетични...Уважавам чуждото мнение...Аз лично, написах думите,които четете,защото имах нужда да го направя,защото ме представят каквато съм,за да вдъхна кураж и увереност пред проблемите,макар и на един...Исках да споделя !

Биляна Валериева

2008-07-05

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf