В самотата си отровна... потъвам.И изход нямам... Сега накъде!?По път от спомени пътувам.... Но там е само твоето лице.И самотата става още по-отровна...Поглъща ме... Бавно, без жал.Студено е в душата ми бездомна...Ти беше миг...но безвъзвратно отлетял.