чудя се какво ли би станало ако изтрия звездите от небето ти и ги заместя с миговете живот който ти остава. дали ще ги поглеждаш по-често? или пак ще трябва да те подсещам да отваряш дробовете си и да вдишваш от миризмата на изгорелите листи които хвърлям в душата ти. колко ли ще си изненадан ако заместя дъжда с всички погледи които жадуваш да срещнеш но непрекъснато избягваш?( моя поглед ще го срещаш често...) и понеже аз ти пиша няма да пропусна вятъра... нали съм като него... какво ще правиш ако го заместя с любовта която получаваш? ще обичаш ли и ти? дано се осъзнаеш навреме... свещта гори... а със сълзите какво да направя? ако ги изсуша и на тяхно място поръся малко мечти... ще ги измечтаеш ли до последно? и дано повярваш че ще се сбъднат... само моля те ги измечтай.. за теб ще направя буря... и ще оплътня лунната пътека... ще изтривам. не виждаш ли че звездите намаляха?