дали мечтите се прераждат...

понякога се губя
зад погледа си замечтан
тогава притварям вратата
на спомените
тихичко
да не събудя
онази красота
която е живяла във очите
а прозорците на дните ни
са били брод...
сега уморен
и подпрян
във синята самотност
на безлунна нощ
простенва тихичко
пред изходът смален

понякога се губя
във сенки от звезди
илюзии
издраскали цветът
по ирисите
избледнели
в залезът пред утро

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: vanya777
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-06
прочитания: 168
точки: 60 ( виж далите точки )
коментари: 7 ( виж коментарите )
препоръчано от: 29 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7554
   Автори: 2042
   Произведения: 45987
   Съобщения: 204214
   Лексикони: 2049
   Коментари: 68655
   SMS-и: 800
   Снимки: 4702