Дръпва ме влака, изсвирва потегля. Помахвам без слово! Довиждане! Сбогом! Поглеждам през рамо - стоиш, а си отиваш... И пътят пред мен се разстила! Дръпва ме влака. Не искам! Недей! Кажи му да почака! Или пък... недей! Не искам! Не мога! А трябва! Умира в изсвирване тъжно една погребана тиха любов Дръпва сърцето, почувствало се длъжно да падне погребално в ров. Ще се върна!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------