По пълнолуние моливите се чупят

Нарисувай ме... Луната днес е пълна
и в чашата ти с вино тъй блести
като огромна капка кръв - любов безмълвна,
която лекичко на устните горчи.
По пълнолуние моливите се чупят,
така че пръсти във боята потопи.
Извай овала на лицето ми. Закърпен
копнежът върху спомена лежи.
Покривка - нежност. Пръснати листцата
на полските цветя от летен ден,
събирани със смях след дъжд. Дъгата
донесе ми я тук, съвсем до мен.
И нищо, че не си велик художник,
ще бъда най-красива на бял лист,
покорно чакащ върху стария триножник
да оживее моя образ - светъл, чист.
Червено вино, Пълнолуние и птици,
накацали на тъмния перваз.
Как гукат!... Ласка плаха, сребролица
събужда онова дълбоко в нас,
родило светлина на тънки струни,
да ни изсвирят думите, които премълча,
но аз ги чух. Прелита помежду ни
красива тръпка... Нежна е нощта.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Gentiana
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2008-07-06
прочитания: 105
точки: 29 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 21 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46667
   Съобщения: 193855
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70144
   SMS-и: 803
   Снимки: 4756