без име

Една вечер се прибрах у дома
а вече беше пет сутринта
затръшнах след себе си желязната порта
и мислех, че никой не е разбрал.
И седнах пред белият лист,
животът видях
а исках любов
но беше ме страх
но не от смъртта а от живота
агония дълга е той.
Животът е болка а аз мазохист
и ангел съм и антихрист
покварен и непорочен
тичам към своите гадни мечти.
A тя е там избавление сладко
от което мнозина бягат и ги боли
и в момента на порива див
случайно разбрах, че съм жив
и исках да живея аз
но удари моят дванаисети час.
И в миг на забрава пътувам към себе си
но кои съм незнам
и всичко е скапано
порнография гадна
а смисъла е там някъде сред всички л...а
но кои иска да търси
кои иска да рови
по-добре там си лежи
и в мека постеля от топли лъжи
да си легнем пак скъпа.
Защото всичко е право
погледнато от верният ъгъл
това е живота - живота е болка
но пък аз мазохист.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Death_unlimited
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-06
прочитания: 76
точки: 7 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7737
   Автори: 2104
   Произведения: 48836
   Съобщения: 213415
   Лексикони: 2296
   Коментари: 73610
   SMS-и: 806
   Снимки: 4946