ЗРЪНЦЕ ВЯРА

Аз още помня старата й къща,
направена от... няколко дъски.
Ще я намериш като свърши пътя-
към нея през баира се върви.

И някак си прилича на кутийка
със две прозорчета и нисичка врата.
Но пък е спретната. И много чиста.
С една градинка. И безброй цветя.

Цветя , които вятъра обичат
и нощем си говорят със дъжда.
Не са изящни. И на рози не приличат.
Но носят мириса на свобода.

И в тази къща я видях такава-
с прежулени от работа ръце.
Как рано, преди изгрев става
и в шепите си носи светове.

Как меси хляб от лунните прашинки
и с него храни гладните деца.
И как й стигат техните усмивки.
в които е стаено късче от зора.

Как може да говори с всички хора
за залеза, за болката, за Бог
и няма страх от никаква умора .
И в мрак да дойдеш. Среща те с добро.

Откакто я видях не я забравям.
Какво, че тя е простичка жена.
Щом не е суета. А зрънце вяра.
Аз мога да целуна. Нейната ръка.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: theheart_ofthefire
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-07-07
прочитания: 163
точки: 45 ( виж далите точки )
коментари: 10 ( виж коментарите )
препоръчано от: 25 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7735
   Автори: 2104
   Произведения: 48798
   Съобщения: 212125
   Лексикони: 2295
   Коментари: 73540
   SMS-и: 806
   Снимки: 4945