КАТО ПРИЧАСТИЕ

Бреговете на утрото бавно се стичаха,

размазали след себе си, нощните следи,

покръстено... на погледи се вричаха

и плахо шепнеха... за чудеса добри.

По пътя си... усмивката намираше,

кръщелни извори... избистрени мечти

и сядайки до тях... побираше,

венчални истини... избягали съдби.

Очите ми... като гнезда на птици,

побираха във себе си живот,

щадяха, бранеха поредните искрици,

останал плам, стремеж... и зов.

И светлината със лъчите си играеше,

посипваше... вълшебен прах,

във образ на изчезнало страдание,

пробудих се... и себе си видях.

И изначалното пристъпваше смирено,

погребваше понятия... чрез плен,

засищаше, просмукваше до диво,

горчилката... полепнала по мен.

И вездесъщо, бях "намерена" отново,

и религиозно... участта приех,

прегърнах се... надявах се безбожно,

във себе си се вричах, другото отнех.

7.07.2008г.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf