КАТО ПРИЧАСТИЕ
Бреговете на утрото бавно се стичаха, размазали след себе си, нощните следи, покръстено... на погледи се вричаха и плахо шепнеха... за чудеса добри. По пътя си... усмивката намираше, кръщелни извори... избистрени мечти и сядайки до тях... побираше, венчални истини... избягали съдби. Очите ми... като гнезда на птици, побираха във себе си живот, щадяха, бранеха поредните искрици, останал плам, стремеж... и зов. И светлината със лъчите си играеше, посипваше... вълшебен прах, във образ на изчезнало страдание, пробудих се... и себе си видях. И изначалното пристъпваше смирено, погребваше понятия... чрез плен, засищаше, просмукваше до диво, горчилката... полепнала по мен. И вездесъщо, бях "намерена" отново, и религиозно... участта приех, прегърнах се... надявах се безбожно, във себе си се вричах, другото отнех. 7.07.2008г.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Kelly01
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-07-07
прочитания: 165
точки: 53 ( виж далите точки )
коментари: 8 ( виж коментарите )
препоръчано от: 22 ( виж препоръчалите )
|