ЕЛА И ОСТАНИ...

Ти бе птица рееща с в небесата,

Ти бе изгрев в зората

Ти за мен си свободата, радостта и мечтата...

Има ли те теб ми кажи?

Болката истинска ли е?

Боли...

Ела и ти ме вземи!

Ела и мъката ми прогони!

Ела и нежно ме докосни...

И нека таз река от сълзи,

Да се пресуши,

Нека усмивката желана

Да излекуваш всяка моя рана...

И от туй що е останало от моята душа,

Сърце ранявано, сърце без капчица светлина,

Ръце окървавени

Ръце погубили теб и любовта...

Вземи последният ми дъх,

Вземи и силите ми дори,

Вземи каквото искаш ти,

Но при мен остани...

за едно момиче, докоснало се до моето сърце...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf