Какво ме гледаш? Пак ли ще раняваш?
Пак ли ще се смееш над моите сълзи?
Нима не ти е ясно, че когато нагрубяваш
мене страшно много ми горчи!

Бил във друга влюбен вече?!
На нея само свалял й звезди.
Не ми го казвай, бягай надалече,
че в много ми дойдоха твоите стрели!

Какво? Защо на пук отново правиш?
Не го интересувало за мен.
Тогава гледай да успееш да забравиш
колко беше влюбен и пленен!

Но сега е друго... аз забравих
дните ми,изпълнени със щастие,със теб.
Питаш: Аз какво пък да направя?
Бъди в раздялата поне човек!!!

Посветено...!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: mechtaq_za_teb
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-07-07
прочитания: 232
точки: 32 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8050
   Автори: 2222
   Произведения: 52682
   Съобщения: 244592
   Лексикони: 2505
   Коментари: 81819
   SMS-и: 820
   Снимки: 5393

***В Раздялата Да Бъдем Хора***

В Раздялата Да Бъдем Хора