След детството или когато детството не може да се стигне

Една луна пълзи по ъглите,

разсипала е цветни стъкълца,

парченца от фантазии.

Акордеон, от минало,

от днес разтяга нотите

и диша лятото от уличния прах.

Конфети има още из косите 

и по листата на дърветата,

от края на спектакъл...

От снощния валяло - тъжен дъжд,

разтекъл цветовете,

паважът е с лице на клоун

и кани стъпките ми с валс.

Безкрайната ми рокля

изтри сълзите му с докосване

на крайните си ръбове.

От кръглото й деколте

извира песен

за мислите,

за тяхното повтаряне с рефрен,

излязъл от една кутийка,

музикален дом на детство... 

Къде й е ключето?

Ръждясало е... в мен

и в моя глас... не стигнало до детство.

Ще се завърне

в това на дъщеря ми,

при някоя от лунните й вечери в Париж,

в кръга от уличните музиканти,

посипани с конфетите

от края на спектакъл...

след детството в акордеон от лято...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf