МЕЧТАНИЕ

МЕЧТАНИЕ
От полунощ посрещам аз зората,
Започнал пак поредния си стих.
Избягал в мислите си от тълпата,
Какво ли през деня в теб открих.

Отново ще очаквам глас в зората пак да чуя,
И сънена в слушалката отново да мълвиш.
В душата и сърцето аз не ще ридая,
Дори и срещите в ушите ми ти гласно да броиш.

Не знам какво видя през миналия ден,
Дали това бе туй което чакаше от мен.
Какво остана в твоето сърце ми разкажи,
Дори понякога от мъка ти бършеш пак сълзи.

Поредната зора отново там ще срещна,
И пак на някъде от мен се скри.
Разбрах за кратко трае тази дума,
Казах си аз че тя в сърцето трябва да гори.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf