Ти никога не бързаш да си идеш..

Бавно... идваш много бавно

вратата ми е винаги отворена за теб

но аз никога не съм те канила...

сама пристигаш... и не бързаш...

... ти никога не бързаш да си идеш!

и всеки път е почти едно и също

... сядаш на леглото на ръба

не си нахална... просто галиш...

с проклетата си ледена ръка...

плъзгаш грозните си пръсти

и после злобно ме душиш

не умирам аз... аз простичко се мъча

а после дълго... дълго ме виниш

Накрая ми наливаш вино...

и скривам лицето си в длани...

сълзите ми гневни потичат...

... цялата болка събрали

Ти дълго мислиш дали да си тръгнеш

дали и днес научих своя урок...

... когато самотата ти е през вечер на гости...

... денят е безумно... безумно жесток!!!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf