А вие си крещете...(Епитафия)

Постилам за легло тъгата.
Потъвам, спя, не съществувам.
Ръжда кипи в посудата от злато
и сякаш в нея бясно плувам.

Не ям, не страдам, странно,
не всяка фибра ме боли.
В мен времето е постоянно,
мокро е. Прегънато... вали.

Батерията вече свършва
с поредната светкавица.
Дочувам: Харе Кришна-
далечно, като в ръкавица.

Потъвам в мисли помрачени,
в прегръдки непознато хладни.
Събирам чувства разпилени,
сред грях и извори обратни.

Поспрете зли поличби,
преситен съм от жълта злъч.
За мен сте жалки, безразлични,
поредната бездомна глъч.

Постилам за легло тъгата,
присмяно с шепи се заривам.
Едно легло,земя,порутена ограда
и бледен надпис...ТУК ПОЧИВА.

А вие си крещете...Прощавам ви.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf