Валят снежинки във душата, а Пролетта избяга бързо. Умряха даже и цветята и стъпките, които свързват... Сега сме там - на двата бряга, с души, заровени във пясък и ти мълчиш, прегърнал Ада... навън градът - потънал в блясък... Просветва фарът, далеко в здрача, а аз съм ослепяла вече... Едва продишвам. Не, не плача. Сълза по бузата се стече...