Върхът

Не стигнах до бели небета

и нямам ни миг на покой,

жарава в червено не свети,

затрупана в пепелен зной,

до тъмни небета пътувах

в тъмно облечен със стил,

финала в локал не празнувах,

завесите тъмни разкрил,

върхът се оказа самотен

и хлъзгав до гладко от лед,

с поредния сингъл пилотен,

откъснат далече напред,

отново високо издигам

стени, градобитен прибой,

хиените гладни надигат

жесток, изнурителен вой,

върхът ме очаква отново,

скалите, несигурна цел,

стъпки не мога да ровя,

въжета до там съм изплел.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf