Разказче за Любовта

Има едно момиче, което не знае какво е Любов, живее си обикновен живот, без да се замисля какъв е смисълът на Живота, какъв е смисълът на нейния живот. Не изпитва нужда да си задава тези въпроси, затова и не търси отговорите им. Животът си тече ден след ден, а на момичето нищо не му праави впечатление, нищо не привлича погледа му, а и нищо не го радва.
Но една сутрин, събуждайки се, момичето чува глас да й говори
- Здравей, сънливке!
Момичето се озътра наоколо, но не вижда никого, разтърква очие си, но пак не съзира нищо. Гласът заговаря пак:
- Здравей, не ме ли чуваш?
- Здарвей - отговаря момичето - чувам те, но не мога да те видя
- Мен не можеш да ме видиш, а можеш само да ме усетиш. Аз съм Любовта и реших, че вече е време да ти се представя. Мисля, че след срещата ни няма да си вече същата
- Защо мислиш така? Какво би се променило?
- Ще разбереш сама
- И как ще разбера?
Но гласът не отговаря. Момичето става от леглото. Денят й продължава да се развиава както обикновено, с обикновените си задачи
Излизайки от вкъщи, момичето се сблъсква на стълбите с непознат младеж. Очите му заковават погледа й върху себе си. Тя не може да откъсне своите от тях. Изведнъж усеща някакво странно чувство, нещо, което не бе усещала досега. В следващия момент тя чува отново гласа от сутринта:
- Е, сега вече знаеш коя съм аз. Сега ще разбереш и какво съм имала предвид. Но и ще трябва да ме пазиш, защото аз съм лесно ранима. Силни и остри думи могат да ме разкъсат, много съм чувствителна. Трябва да ме носиш дълбоко в сърцето си и да ме предпазваш, да ме защитаваш, да се бориш за мен
- Но от какво да те пазя?
Галсът вече не отговаря, тя не го чула повече в живота си. Но от този ден нататък тя наистина вече не е същата. Сякаш прогледна за света и за всичко, което я заобикаля. Вече забелязва колко е красиво слънцето, когато изгрява и когато залязва; колко са красиви дърветата, когато разцъфват и когато са покрити със сняг; колко хубаво пеят птичките; колко са красиви дъждовните капчици; открива, че светът е уникално неповторим. От този ден нататък тя прави и невъзможното, за да усеща това чувство, което изпитва, когато се събужда до онзи младеж, с когото се сблъскаха на стълбите...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf