С черна роза на гроба ти идвам, цялата окъпана в тъга. Забравям за слънцето и за снега, за мойта неприкрита суета. С черна роза от от Ада, от дълбините на моята душа, загърната със черен шал, душевните ми мъки насъбрал. Мрачен ден за мен, мрачен ден за нас, мрачен ден за целия свят. Целият свят окъпан е в сълзи, изплакани от зелените ми очи. Горящи стрели раняват моето сърце, стоя на гроба ти и стена като дете! Мрак, тъма, призраци крещят в нощта. Огън, страст гори, черната тъма ги угаси. Бели лебеди плуват в кървава вода, гримът се размаза, потече черна сълза. О, нощ, върни ми го поне за миг, за да му посветя последния си стих!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: cry_angel
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-08
прочитания: 86
точки: 16 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8183
   Автори: 2266
   Произведения: 54650
   Съобщения: 255684
   Лексикони: 2611
   Коментари: 86208
   SMS-и: 822
   Снимки: 5643