Няма нищо за което да се смея - лятото е тъжно и така самотно, влюбени във облаци се реят а сърцето ми е толкоз безработно.
Къде по пътя щастие да търся и има ли въобще за мен, хиляди души във времето претърсих, но пак е скучен всеки ден.
Не плаках ли достатъчно в живота, не взех ли болка за дузина? Къде е влюбената моя нота или щастието просто ме проклина?
И колко трябва аз да страдам, нима самичък аз съм си виновен, колко пъти още ще попадам в болезнени сълзи така поробен?
Има ли любов и щастие в света - къде се крие нека разбера. Не искам тъй самотен да умра - нека мъничко любов да открада.
Да се боря вече нямам сила, нито мога да се моля пак - всяка обич нежна, мила е била лъжлива - смъртоносен рак...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------