Между земята и небето
Катериш се по скални върхове, нагоре е заветната ти цел, ожулен от свирепи ветрове, усилието, болката проклел, вървиш с очукани нозе и въздухът в устата ти хрипти, подпираш се с охлузени ръце, сърцето в преумора не тупти, стоиш самотен на върха с поглед в гробищните бездни, далечен, притаил дъха пред тайнствата на световете звездни, сега, изпълнен със печал, размисляш над изгубения смисъл, на зъберите си самотен крал, орлите само поздравяват с писък, от теб еднакво са далече земята и небето, раздвоен си, не искаш, не изкачваш вече пространства тъмни, разслоени.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Разкрил съм образа на самотния търсач на познанието.За да го постигне той изкачва върха,приближава се максимално до небето,но се оказва еднакво далече и от земята,и от небето.Въпросът е дори да постигне познанието,което е невъзможно,за какво му е нужно то,щом като се е отдалечил от хората.За да съм коректен,ще кажа,че аз не съм откривател на тези мотиви,а Яворов/"Към върха"/.Върхът есамотно място-да му мислят устремилите се към него.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: stormbringer
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-07-09
прочитания: 107
точки: 34 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 20 ( виж препоръчалите )
|
