Нека ръката ти ме прониже

Няма да плача, няма да го сторя,
ще преглъщам и ще дишам за теб...
Дори заради теб да се самоубия,
ще зная, че ти ще си щастлива без мен.

Няма да те хващам за ръка, няма,
Бих ли го сторил от нежният ти допир?
Отнеси ми с удар, остави ми рана,
Поне ще си запазя мъничко вопли.

Нама да те поглеждам, няма, обещавам,
взимай - сърцето ми е в твойте длани,
а ти продължавай да ме задушаваш,
трябваше да ме убиеш много по-рано.

Нама да изричам думи, няма да говоря,
твойте устни са по-съвършенни,
Гърдите си с ярост за теб ще разтворя,
душата ми вземи, очите ми не са наранени.

Няма да крещя, че те обичам от лудост,
няма да ти позволя да ме усетиш.
Пред твоята бляскава и съвършенна жестокост,
бих дал на ръката ти да ме прониже.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf