|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
На теб от края ми на дълго днес
Толкова бързо си отиде… и изгоря, през пръстите на всичките дървета се провря димът от огнено и пушекът по облака опитва да ми скрие погледа, да не тъжа… От лудостта на вятъра останал е вечерен полъх, отваря гънките на вишнево в пердето, за да си види отражението, днес му е лунно пребледняло… забравял е съня, като ме слушали с луната да разказвам приказки в онази нощ… По уличните лампи се чертаят кръгове, с лъчи, отварят си пространство, за да светят повече, да виждат повече от пътя, и да усещат как са заспивали петуниите от алеята. Небето дипли хоризонта и колкото по-наситено се мръква, по се разпалва в страст, останала от слънцето и синьо, много лунно-синьо в полета си към звезди. Цигулките прехласнато говорят за скритата градина, като две влюбени, в гнездата си се сгушили, преляли с обичта си птици… Над хълма се застилат цветове като опалена пустиня и дюните от облаци се спират в очертания с миражи… Коминът отсега се вглежда в изток да не пропусне утрото. Не знам дали ще стъмни още, толкова е наситено и спряло…
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: inamay
раздел: Проза -> Импресии
публикувана на: 2008-07-09
прочитания: 84
точки: 23 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7554
Автори: 2042
Произведения: 45998
Съобщения: 204712
Лексикони: 2049
Коментари: 68665
SMS-и: 800
Снимки: 4700
|
|
|
|
|
|
|
|
|
