/от цикъл "Рим - поетични щрихи"/--------------------------------------------------На моста на ангелитеот моите срещикапе стон...Вечер в силует на бавно преоблечена жена.Идваща,когато стрехите са шапкина художници,а водите мият вечерен камък.Пред мен си отиватгаснещи слънцаи носят елегия за синева. Топлина се слива с непозната хладинаи корони на дърветаимат имена на богове.Рим е без покриви,защото кацнали ангелиса подарили небе...
Павлин Пушкаров2008-07-10без предварително съгласие не може да се копира и/или използва каквато и да било част от стиха -------------------------------------------------------------------------------------------------------------