Докосване

Прегръдката ми нежна запомни

и сякаш всичко казват ни очите,

ръка в милувка протегни,

защо ли устни пак мълчите,

излишни думи мужду нас

не може никога да има,

понякога говори вътрешният глас,

понякога усмивката незрима

и колко хубаво е с тебе,

ръката ми поела в шепа

и зная, че съм ти потребен,

и в чувствата не можем да сме слепи...

Сподавените думи пак мълвиш,

ухаят устните на мента,

да влееш шепот в сините вълни,

магията усещаш на момента

и думите сподавени мълвя,

ухаят устни на малини,

в посоки към душата ти вървя

и няма да допусна да изстине.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf