Очите ми -
във въздуха строшени,
бодат
и всяко мое вдишване
е врязване в стъклата.
На птиците
крилата
са сгрешени -
вместо към небето,
летят към мен,
кълват душата.
Подгонена от хищници -
черни страхове
и мисли настървени,
...накъде...?! -
Обратно по стъклата,
с чувствата
разкървавени...
Тя, болката е стара вече,
но ще ми покаже път!
С поуки
препълнени дисаги
ще сложи на гърба ми
и за ръка,
през тъмнината
ще ме преведе...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: junel
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-10
прочитания: 169
точки: 34 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 16 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8183
   Автори: 2266
   Произведения: 54644
   Съобщения: 255514
   Лексикони: 2611
   Коментари: 86198
   SMS-и: 822
   Снимки: 5644