Запален

Във нощта...

светлини на град Запален,

дъждовен или пък и малко кален?

Странно е началото, нали?

Но нека продължим…

По тротоара вървеше си момиче..

с кожа бяла като сняг?

Не, нека не е “сняг”, ами е “кокиче”

И устните й – червени като мак…

Да свършваме с описанието вече,

нямам време, трябва да пътувам на далече..

Не може разказът да чака,

времето тече, часовникът тик-така.

Да се върнем на улицата тъмна,

че инак скоро ще се съмне..

По тротоара момичето вървеше,

както във любовните истории се среща..

тъжно, но.. разбира се, красиво.

Над нея небето беше тъмно сиво..

Скоро щеше да вали,

но тя бе сама..

все пак като в приказките е, нали?

Тълпи от хора, забързани напред..

лица еднакви, във сърцата лед..

А тя върви сама в обратната посока,

Като мъничка кибритопродавачка

сред множество високи хора.

~ ~ ~

Миг от тишина,

Лъч от светлина?

Тя вървеше, някой я прегърна.

Вдигна поглед и го зърна –

принц не красив, но пък чаровен…

И липсваше във него онзи поглед..

зеленикаво отровен,

с който гледаха я другите в тълпата.

Точно както в приказките е, нали?

Скоро щеше да вали..

Аз ще си вървя сега..

А ти ми казваш

- Това да не е поредната шега,

а приказките кой ще ми разказва?

- Хах, наивното глупаче,

приказките са лъжи..

- А ти къде ще ходиш ми кажи?

- Аз ще ходя в град далечен,

- Как се казва той?

- Град Запален някой го нарече.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf