Оречено

Затворено. И бяга самотата,

към спирката със надпис "свобода",

последен влак. Вагонът е прашасал.

Мираж е всяка идваща тълпа.

Угасват светофари. Уморени.

Часовници изяждат времена,

прерязват после много бавно вени,

засичащи полседния си час.

Стените са решетки. Изкривени,

от някоя забравена ръка,

дори дъждът се дави постепенно,

във своята единствена съдба.

Затворено. И бяга самотата,

към спирката със надпис "свобода",

потеглилият влак изсвирва страшно,

Последен е. Остава вечността.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf