Спомени

Поглеждаш ли понякога назад

Към нашия прекрасен и отминал свят

Мислиш ли понякога, кажи

За общите ни минали мечти?

Аз знам, че може би

Ти ме обичаше, нали?

Но знам и също как боли

Да слушам твоите лъжи.

Аз те обичах, запомни,

Обичах теб, душа и тяло и сърце,

Но всичко свърши, ти замина,

И за ден, целия ми свят отне

И сега лежа, разбита, наранена,

Самотна и си представям тази сцена

В която ти си тук до мен

Поемаш ме в ръце и ме отвеждаш

В свят далечен, забранен,

Свят пълен със надежда.

Но теб те няма, знам

И няма да се върнеш

Ти ще останеш там

В нов човек ще се превърнеш.

Аз няма да те чакам, няма да копнея

Аз ще стана и ще се опитам да забравя

Случките, които никога не са били,

Несъществуваща реалност

Създадена от моите мечти.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf