Лъжех всички, мамех и проклинах.
Бях чудовище със ангелско лице.
Чуждите сърца наред разбивах,
а всъщност бе разбито моето сърце.

През деня облечена красиво в бяло,
ангел без криле за всички бях.
А през нощта отчаяна и заболяла,
тихичко се давех в своя плач.

Събуждах се и бършех си очите
от среднощни кървави сълзи.
А душата пълна със стрели забити,
търсеше поредния да нарани.

Усмивката, която беше на лицето
бе скована от фалшивите мечти.
Свито и раздрано бе сърцето,
натежало от коварните лъжи.

И намирах ги, омайвах и си тръгвах.
Сякаш бях щастлива от това.
Никого за сбогом не прегръщах
и пак оставах с болката сама.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: mechtaq_za_teb
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-07-11
прочитания: 289
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8182
   Автори: 2265
   Произведения: 54631
   Съобщения: 259957
   Лексикони: 2611
   Коментари: 86113
   SMS-и: 822
   Снимки: 5643

***ДЯВОЛЪТ В МЕН***

ДЯВОЛЪТ В МЕН