Защото те обичам, ще пребродя друми прашни,

осеяни със тръни и бодли.

Нозете си до кръв ще жуля,

ще падам и ще ставам, ще боли.

Защото те обичам, съм готова

да помълча до теб, притихнала в нощта.

Със устни и ръце да те рисувам,

ще бъда нежна, мила и добра.

Защото те обичам, ще науча,

как щастие за двама да градя,

Сестра, любима, майка аз ще бъда,

запазила в сърцето любовта.

Защото те обичам безусловно,

защото аз човека съм за теб -

отмиваща с усмивка в теб страха.

Ще бъда всичко, стига да поискаш,

ще бъда повече от себе си дори.

Защото те обичам всеотдайно,

щом си до мен, сълзата не горчи.

Защото те обичам аз безкрайно

и с тебе никога не съм сама.