Падаща звезда

Спокойна есенна вечер е - щурците пеят нейде в полето; звездите блещукат високо-високо в небето; Луната е голяма и пълна; земята е още топла от септемврийското слънце, което я напича цял ден. Едно момиче седи върху купа сено и гледа замечтано нагоре. Започва да брои звездите и да очертава фигури с погледа си и да търси съзвездията, които познава. Знае само Орион и Голямата мечка, тях й бе показал дядо й Марин. Как й се иска да познава и другите, но преди няколко вечери, когато узна за тези, той й каза, че всяка вечер ще й разказва за някое от тях. Така той успя да привлече вниманието й и да държи интереса й към звездите. Младата девойка започва сама да си наименува звездите:
-Тази ще се казва Елена като мен. Блести ярко, така ще блестят и моите очи, когато срещна пак Никола. Много е високо, точно до там, докъдето искам аз да стигна. Тази пък ще е Никола, защото е най-близо до мен и излъчва много топлина, сякаш и оттук я усещам. Мда. Ааааа тази пък ще е Янка като мама.
Така си гледаше момичето звездите, мислеше си и си говореше на глас. В следващия момент същата тази звезда, която тя нарече на майка си, се спусна светкавично надолу. Сърцето на Елена се сви на кълбо от болка. Тя е чувала за това, че падащата звезда символизира нечия смърт. А сега падна точно тази звезда. Тръпки побиват крехкото й тяло. Тя скача от сеното и се впуска тичешком към вкъщи. Подскача като малка сърна, подгонена от някой хищник. Без време се прибира у тях, изкачва набързо стълбите.
Злокобна тишина. Писък раздира тишината!
Елена вижда най-ужасната картина в живота си. Майка й лежи на земята, до нея паднал стол, а върху й много парчета стъкла и кръв...
Колко пъти й бе казвала да внимава с този стъклен прозорец на тавана. Толкова хлабаво се държеше. Само ако я бе послушала... Все трябвало да е чист...
Елена се строполява на земята до майка си и зарида...
-Е, мамо, дядо се оказа прав за падащите звезди...
На сутринта бащата на девойката намира двете тела на земята. Краката му се разтреперват от гледката...
Два дена по-късно е опелото. Цялото село се събира. И Никола отива, по-мрачен от всякога. Вечерта той седи на пейката пред къщата си и се взира в звездите. Моли се някоя звезда да падне. Неговата звезда. Но това не се случва...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: galeto
раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2008-07-12
прочитания: 85
точки: 10 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7554
   Автори: 2042
   Произведения: 45998
   Съобщения: 204716
   Лексикони: 2049
   Коментари: 68665
   SMS-и: 800
   Снимки: 4700