Метаморфози 1

Един ден пораснах. Един ден захвърлих детските панталонки и сложих тъмни очила. Тогава станах мъж. Но бях мъж твърде кратко. Да имаш брада и да гледаш света от няколко десетки сантиметра по-високо се оказа не чак толкова вълнуващо колкото се надявах.

Може би се дължи на това,че възможността да се насладя на висшата привилегия бе твърде кратка. Твърде рано ме обзе онази гибелна съблазън и всепоглъщаща похот,които разкъсаха все още неукрепналото ми тяло. Стенейки от болка се превивах в прахта. Но не видях приятелски протегната ръка. А усетих две влажни устни. Нечия жадна уста изсмукваше семената ми. И ги изсмука докрай. Изсмука и последния сперматозоид,изпи и последната възможност за начало. И потъна в нощта. Остана само прахта… и звездите. И онази щърба луна,усмихната загадъчно.

Надявах се, че ще умра. Но смъртта дойде с истеричен смях. Всеопрощаващият край не настъпи. Смъртта дойде с писък на новородено и кръв. И кръвта бе много. И бях отново Аз. АЗ… същият порочен хомункулус…

Един ден пораснах. Един ден детето стана мъж. А мъжът потърси спасение в тъмнината. Но ярък метеорит раздра тишината. И мъжът отново стана дете.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf