Метаморфози 2

Един ден порасна. Гърдите наедряха и злобата напираше да излезе навън. Но сложи сутиен. И злобата остана вътре в теб. Заедно с писъка на изгубеното целомъдрие.

Потърси любовта, но допирът ти донесе болезнени спазми. Също като разкъсания химен.

И момичето стана жена.

Въпреки волята си.

А похотта проникна дори в устните ти. Онези устни, които казаха “мама” много преди да проумеят защо змията не искала да ухапе Малкия принц. Онези две устни, които ликуват върху еректиралата съблазън на един закъснял среднощен минувач. А минувачът бях аз. Или Вапцаровият Фернандес. Или онзи дрогиран гуру, който така и не разбра необходимостта да се научи да ремонтира мотоциклет.

Един ден порасна. И момичето стана жена. Но чак тогава Карлсон кацна на прозореца, за да ти каже “спокойствие и само спокойствие”. Но необузданата лудост вече бе пуснала корени в плътта. И ти избра лудостта. Това, обаче, не ти донесе очакваната небивала радост.

Момичето стана жена. Въпреки протеста на разума, плътта надделя.

И к'во?

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf