Едно

А някога бяхме едно,

Две души, във война със света.

Две сърца, покрити с топлина

Две тела, откриващи срама

А някога бяхме едно,

На твоите думи, желаех да се подчиня

Твоята болка, исках в мен да събера

Във твоята прегръдка, се молех да умра

А някога бяхме едно,

Бяхме силни, единствени,

Аз бях теб, а ти – мен

Аз бях нощ, а ти –ден

А някога бяхме едно.

Но тихо край нас змията се плъзна

И в нашата невинност

Омраза пося

А някога бяхме едно.

Черна кръв потече от двете сърца

Посрещнахме мъката, разбрахме скръбта

И в тъмнината на болката, света ни умря.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf