Нежно

В тишината се разливам като влюбен стих,

думите ми - светове, мечти, простори.

Чертая звездни пътеки по лунния лик

и тайно със светулките говоря.

Вървя в нощта по тънки лунни струни,

косите ми постилат черни небеса.

Още пазя южни ветрове в очите си,

едно намигване... и виж... летят.

Летят и носят полъха на лято -

горещи като пясъка, попил солта,

немирни като морски пръски по телата.

Нежност... потопила всички сетива.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf